Символите
Разхвърляна съм късово из дните,
а всеки миг е цялост - като сфера...
Понякога буксуваш във очите ми
и никой друг не мога да намеря.
А птиците, родени от съня ми,
на хиляди ята кръжат в небето.
След сблъсък в бреговете на ума -
събуждам се с пера във шепите.
Когато няма слънце и е сиво,
морето се втвърдява като восък.
Порязват водораслите и мидите,
и пясъкът дори боде по босото.
А хората под черните си шлифери,
застанали на края на бетона,
мълчат. И само грайфери от питане
напомнят, че е път и че ме води
нанякъде копнежът ми за смисъл.
Не виждаш ли, че още те тълкувам?
Понякога почти откривам нишката...
Но спра ли се в очите ти - буксувам.
© Инна All rights reserved.
