27.09.2006 г., 13:25

сине

1.2K 0 3
Мечтите ми, злодей унищожи!
За миг направи ги на прах и пепел.
Зарови ги дълбоко в Земята,
от там, където ни една не може да излезе,
дори в съня ми да се появи.
Надеждите ми, като птици,
отлетяха много надалеч
и никога не ще намерят пътя,
при мен обратно да се върнат те.
Остана само обичта ми -
силна, пареща до болка чак.
Нея, никога и никой не може да отнеме, сине,
докато съм жива на този свят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Узунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...