27.09.2006 г., 13:25

сине

1.2K 0 3
Мечтите ми, злодей унищожи!
За миг направи ги на прах и пепел.
Зарови ги дълбоко в Земята,
от там, където ни една не може да излезе,
дори в съня ми да се появи.
Надеждите ми, като птици,
отлетяха много надалеч
и никога не ще намерят пътя,
при мен обратно да се върнат те.
Остана само обичта ми -
силна, пареща до болка чак.
Нея, никога и никой не може да отнеме, сине,
докато съм жива на този свят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Узунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...