Sep 27, 2006, 1:25 PM

сине

  Poetry
1.2K 0 3
Мечтите ми, злодей унищожи!
За миг направи ги на прах и пепел.
Зарови ги дълбоко в Земята,
от там, където ни една не може да излезе,
дори в съня ми да се появи.
Надеждите ми, като птици,
отлетяха много надалеч
и никога не ще намерят пътя,
при мен обратно да се върнат те.
Остана само обичта ми -
силна, пареща до болка чак.
Нея, никога и никой не може да отнеме, сине,
докато съм жива на този свят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Узунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...