9.07.2016 г., 15:55

Сине

570 0 8

 

Сине мой, със съня ми отмина…

Много исках да ти направя хвърчило

с огромна и пъстра картина –

да се вижда от няколко мили.

Или количка от проста дъска –

вятъра с нея да гониш.

Аз съм го следвал, сине, така –

четири лагера и мъжки хормони.

Исках за теб да напиша стихове

за доблест, за честност и слава,

да ти разказвам вечер стари митове,

в които доброто винаги побеждава.

Исках на много неща да те науча,

но ти, сине, просто не ми се случи.

 

09. 07. 2016 г.

Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...