9.07.2016 г., 15:55

Сине

573 0 8

 

Сине мой, със съня ми отмина…

Много исках да ти направя хвърчило

с огромна и пъстра картина –

да се вижда от няколко мили.

Или количка от проста дъска –

вятъра с нея да гониш.

Аз съм го следвал, сине, така –

четири лагера и мъжки хормони.

Исках за теб да напиша стихове

за доблест, за честност и слава,

да ти разказвам вечер стари митове,

в които доброто винаги побеждава.

Исках на много неща да те науча,

но ти, сине, просто не ми се случи.

 

09. 07. 2016 г.

Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...