12.11.2013 г., 18:35

Синилга

1K 1 12

Слепих те от парченца сън,
от облаците нежно-бели,
добавих от елени звън,
коси - виелици в къделя.
От смърча турих мигли ситни,
на бузите - къпини стрити,
две дюли, китни, на гърдите,
и свян кошутен във очите...
Как искам с длан да те докосна
и да усетя твойто топло...
Да нарисуваш е тъй просто,
а да усещаш си е вопъл...
Измислих те... Ей тъй... на струга...
че мозъкът ми беше тих...
А ти си, мила, толкоз друга,
ти, моя приказка и стих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Синилга е магьосница, шаманка студена като снега в тайгата, за която много хора са чували, но малко виждали. Тези, които са я виждали казвали, че е неземно красива. Тези, които не са я виждали не вярвали на приказките за нея и казвали, че е измислена. Може и да е била, а може би не... Твоята Синилга, обаче ми се струва по-истинска и по-топла, някак по-реална даже, дори си я представих, но внимавай, защото и тя може да ти вземе сърцето, като истинска магьосница. Поздрав!
  • Прекрасен стих, поздрави!
  • Как искам с длан да те докосна
    и да усетя твойто топло...

    Велик стих! Чест и почитания, Зем!
  • Омайно красиво ...
  • Прекрасни са и ТЯ и стихчето

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...