Слепих те от парченца сън,
от облаците нежно-бели,
добавих от елени звън,
коси - виелици в къделя.
От смърча турих мигли ситни,
на бузите - къпини стрити,
две дюли, китни, на гърдите,
и свян кошутен във очите...
Как искам с длан да те докосна
и да усетя твойто топло...
Да нарисуваш е тъй просто,
а да усещаш си е вопъл...
Измислих те... Ей тъй... на струга...
че мозъкът ми беше тих...
А ти си, мила, толкоз друга,
ти, моя приказка и стих...
© Красимир Дяков Всички права запазени