Nov 12, 2013, 6:35 PM

Синилга

  Poetry » Love
1K 1 12

Слепих те от парченца сън,
от облаците нежно-бели,
добавих от елени звън,
коси - виелици в къделя.
От смърча турих мигли ситни,
на бузите - къпини стрити,
две дюли, китни, на гърдите,
и свян кошутен във очите...
Как искам с длан да те докосна
и да усетя твойто топло...
Да нарисуваш е тъй просто,
а да усещаш си е вопъл...
Измислих те... Ей тъй... на струга...
че мозъкът ми беше тих...
А ти си, мила, толкоз друга,
ти, моя приказка и стих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Синилга е магьосница, шаманка студена като снега в тайгата, за която много хора са чували, но малко виждали. Тези, които са я виждали казвали, че е неземно красива. Тези, които не са я виждали не вярвали на приказките за нея и казвали, че е измислена. Може и да е била, а може би не... Твоята Синилга, обаче ми се струва по-истинска и по-топла, някак по-реална даже, дори си я представих, но внимавай, защото и тя може да ти вземе сърцето, като истинска магьосница. Поздрав!
  • Прекрасен стих, поздрави!
  • Как искам с длан да те докосна
    и да усетя твойто топло...

    Велик стих! Чест и почитания, Зем!
  • Омайно красиво ...
  • Прекрасни са и ТЯ и стихчето

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...