27.06.2010 г., 21:47

Сините поля на моята душа

1.4K 1 23

Във сините поля на моята душа

момиченце със звездна пелерина

подскача весело със кошничка в ръка

и търси своите мъниста сини.

 

Катери се със смях по синята дъга

и все по-синьо птиците му пеят,

за него винаги е син света

и този цвят му стига да живее.

 

Във сините поля на моята душа

танцува малка, бяла фея,

когато ми е мъчно и оставена сама,

кураж ми дава пак да се засмея.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...