Във сините поля на моята душа
момиченце със звездна пелерина
подскача весело със кошничка в ръка
и търси своите мъниста сини.
Катери се със смях по синята дъга
и все по-синьо птиците му пеят,
за него винаги е син света
и този цвят му стига да живее.
Във сините поля на моята душа
танцува малка, бяла фея,
когато ми е мъчно и оставена сама,
кураж ми дава пак да се засмея.
© Ивон All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
