2.03.2012 г., 22:11

Синият залез над Океана...

891 0 4

 

 

 

Синият залез над Океана...

 

 

Вятърът с тържествени фанфари

среща пак на Залеза парада-

стихват развълнувани пожари,

свил криле полека Мрака пада...

 

Слънцето докоснало водата

спря за миг и хвърли  поглед кратък,

кимна за довиждане на Вятъра

и потъна в тъмното оттатък...

 

Облаци необяснимо сини

Вятърът отнякъде подхвана

чудно ги извая и премина

тихо като стон над Океана,

 

лъхна с дъх над тъмната тоналност,

въздуха внезапно светна в синьо

и изписа с приказна реалност

неподвластна за ума картина...

 

Някога в              д-р Коста КАЧЕВ

Пасифика

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!Моите поздравления, докторе!
  • Браво, Докторе!
    Това, което може да се преживее в океаните и пустините няма анлог. Тяхната величествена необятност, картините, сякаш рисувани от извънземни художници, риска, който ти е постоянен спътник, просто те засмукват в себе си.
    "Облаци необяснимо сини" - това "необяснимо е нелогично, защото в зависимост от влязлата в облаците светлина и доколко е успяла да излезе от него, оцветяването им варира от бяло до черно, включително червено, зеленикаво, оранжево, синкаво сшво и т.н. Може би "неудържимо".
  • Великолепието на залеза над океана!!Харесах
  • Поздравления за хубавите стихове!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...