2.03.2012 г., 22:11

Синият залез над Океана...

885 0 4

 

 

 

Синият залез над Океана...

 

 

Вятърът с тържествени фанфари

среща пак на Залеза парада-

стихват развълнувани пожари,

свил криле полека Мрака пада...

 

Слънцето докоснало водата

спря за миг и хвърли  поглед кратък,

кимна за довиждане на Вятъра

и потъна в тъмното оттатък...

 

Облаци необяснимо сини

Вятърът отнякъде подхвана

чудно ги извая и премина

тихо като стон над Океана,

 

лъхна с дъх над тъмната тоналност,

въздуха внезапно светна в синьо

и изписа с приказна реалност

неподвластна за ума картина...

 

Някога в              д-р Коста КАЧЕВ

Пасифика

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!Моите поздравления, докторе!
  • Браво, Докторе!
    Това, което може да се преживее в океаните и пустините няма анлог. Тяхната величествена необятност, картините, сякаш рисувани от извънземни художници, риска, който ти е постоянен спътник, просто те засмукват в себе си.
    "Облаци необяснимо сини" - това "необяснимо е нелогично, защото в зависимост от влязлата в облаците светлина и доколко е успяла да излезе от него, оцветяването им варира от бяло до черно, включително червено, зеленикаво, оранжево, синкаво сшво и т.н. Може би "неудържимо".
  • Великолепието на залеза над океана!!Харесах
  • Поздравления за хубавите стихове!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...