Mar 2, 2012, 10:11 PM

Синият залез над Океана...

886 0 4

 

 

 

Синият залез над Океана...

 

 

Вятърът с тържествени фанфари

среща пак на Залеза парада-

стихват развълнувани пожари,

свил криле полека Мрака пада...

 

Слънцето докоснало водата

спря за миг и хвърли  поглед кратък,

кимна за довиждане на Вятъра

и потъна в тъмното оттатък...

 

Облаци необяснимо сини

Вятърът отнякъде подхвана

чудно ги извая и премина

тихо като стон над Океана,

 

лъхна с дъх над тъмната тоналност,

въздуха внезапно светна в синьо

и изписа с приказна реалност

неподвластна за ума картина...

 

Някога в              д-р Коста КАЧЕВ

Пасифика

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно!Моите поздравления, докторе!
  • Браво, Докторе!
    Това, което може да се преживее в океаните и пустините няма анлог. Тяхната величествена необятност, картините, сякаш рисувани от извънземни художници, риска, който ти е постоянен спътник, просто те засмукват в себе си.
    "Облаци необяснимо сини" - това "необяснимо е нелогично, защото в зависимост от влязлата в облаците светлина и доколко е успяла да излезе от него, оцветяването им варира от бяло до черно, включително червено, зеленикаво, оранжево, синкаво сшво и т.н. Може би "неудържимо".
  • Великолепието на залеза над океана!!Харесах
  • Поздравления за хубавите стихове!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...