ninasar (Nina Sarieva)
244 1986
30.04.2023 г., 22:28 ч.

Синьо мънисто 

  Поезия » Друга
528 2 3

В гривната вплетох синьо мънисто-

да ме предпазва от уроки. 

Завистта е хиена петниста, 

обръща всичко наопаки. 

Съвестта ми обаче е чиста, 

от мръсни петна я бърша. 

Вярвам в малкото синьо мънисто, 

отблъсква отровната мърша. 

Казах ти, че съм малко чалната, 

сънувам сънища шарени. 

Не ми се завръща в началото, 

с камък голям е ударено. 

Влезеш ли в пещерата нахалост, 

тъмнината ще те уплаши. 

Грозни демони там са заспали, 

те са на душата търгаши. 

Направих го, бях още наивна, 

позволих им да ме обсебят. 

Поквариха мойта невинност, 

ще постъпят така и с тебе. 

Сега всичко вече е минало, 

от никого нищо не искам. 

Душата ми не е изстинала, 

небето за мен е близко. 

Да опознаеш искаш света ми-

избери си едно мънисто. 

Променям го като оригами, 

което сама измислям. 

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??