В гривната вплетох синьо мънисто-
да ме предпазва от уроки.
Завистта е хиена петниста,
обръща всичко наопаки.
Съвестта ми обаче е чиста,
от мръсни петна я бърша.
Вярвам в малкото синьо мънисто,
отблъсква отровната мърша.
Казах ти, че съм малко чалната,
сънувам сънища шарени.
Не ми се завръща в началото,
с камък голям е ударено. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up