Apr 30, 2023, 10:28 PM

Синьо мънисто

  Poetry » Other
1.1K 2 3

В гривната вплетох синьо мънисто-

да ме предпазва от уроки. 

Завистта е хиена петниста, 

обръща всичко наопаки. 

Съвестта ми обаче е чиста, 

от мръсни петна я бърша. 

Вярвам в малкото синьо мънисто, 

отблъсква отровната мърша. 

Казах ти, че съм малко чалната, 

сънувам сънища шарени. 

Не ми се завръща в началото, 

с камък голям е ударено. 

Влезеш ли в пещерата нахалост, 

тъмнината ще те уплаши. 

Грозни демони там са заспали, 

те са на душата търгаши. 

Направих го, бях още наивна, 

позволих им да ме обсебят. 

Поквариха мойта невинност, 

ще постъпят така и с тебе. 

Сега всичко вече е минало, 

от никого нищо не искам. 

Душата ми не е изстинала, 

небето за мен е близко. 

Да опознаеш искаш света ми-

избери си едно мънисто. 

Променям го като оригами, 

което сама измислям. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...