Синьо не ми отива.
Синьо е синьото цвете.
Даже небето менливо,
пери се с облаци. Ето ме
пак на друма -
неука, с дълбоки рани.
Гоня на стреме дивото,
ризата ми е знаме.
Спомени в пъстра премяна
забиват рог във сърцето.
Какво от мен ще остане -
точица във небето.
© Христина Комаревска Всички права запазени