19.02.2023 г., 11:24

Синьо знаме вече вее

1.2K 5 21

Той се мислеше за пръв

между първите поети.

Закален с хайдушка кръв!

Едноокият сред слепи!

 

Но - в съветската война

интересът го заклати

към - съветската страна

и съветските солдати.

 

Любовта му към Москва 

стана користна и сляпа.

С явен култ към личността 

и делата на сатрапа.

 

Той прегърна мерзостта 

на съветските поети.

С пропаганда… и слова

за наивници и слепи.

 

Взе да хули бежанци

и държави влезли в НАТО.

Всички негови лъжи

му се плащаха… богато!

 

Но, чувалите с пари

от сибирските полета,

Путин взе… да ги пести 

за снаряди и ракети.

 

Секна кранчето докрай

тук на своите агенти.

Пък творецът - глашатай,

го лиши от дивиденти.

 

Мигом нашият герой

друга песен взе да пее:

Срещу кремълския строй 

синьо знаме вече вее!

 

Стана - първи атлантик

между първите поети.

Срещу дребния мужик

пише всеки ден памфлети.

 

 

Юри

Йовев

Февруари

2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поне опитваш
  • Жени, трудно се отстрелват толкова много копейки! 😀
  • Казали са хората всичко преди мен... думите са оръжие, а ти си майстор в стрелбата!
  • Роси!!! 😊
  • Винаги има хора които сменят жилетката си спрямо вятъра който духа. "Интереса клати феса" е казал народът ни! Журналистът трябва да е неутрален, а поетът искрен.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...