Сипи ми водка

Не! Не сипвай вино!
Виното само ме опива.
Сипвай водка, нека се напия!
Приятелко, не ме жали!

Сипвай, че много ми тежи!

Хайде, остави ме!
Нека се напия!
Да се напия и да забравя всичко!
Всички до един!

Подай цигарите.
Къде са?
Иска ми се да изчезна като дим.
Виждаш ли цигарата?
Изгарям като нея!

Не, приятелко!
Не е от любов!
Изгарям, падам като пепел,
от липса на любов!
От ежедневните проблеми!
От скука и от делник сив!
Един и същ-трънлив!

Подай ми водката!
Така, сипи ми!
Вече второ пия....
Хайде, разкажи ми...
Има ли при тебе някой нов?

Радвам се! Добър ли е?
Прекрасно!
Заслужаваш най-доброто!
Ясно?

А аз умирам бавно!
Сякаш си продадох свободата.
Продадох я заради една любов,
за една безформена мечта!

Да, знам!
Не съм отчаяна, спокойно!
Просто ми тежи!
Сипи ми още!

Хайде, чашата налей!
Вързана съм сякаш,
като звяр опитомен.
И това ще мине!

Сега обаче ми е трудно!
С големите мечти,
та чак вселената е малка
и в един застой.

Животът ми е спрял!

Разбираш ли?
Не разбирай, а сипи!
Ще ми мине.
Ще постигна всичките мечти!

Обичам те, приятелко!
А сега налей!
Ще се напия тази нощ
и ще забравя всичко,
което ми тежи!