Jan 23, 2015, 7:58 AM

Сипи ми водка

  Poetry » Other
1K 0 1

Не! Не сипвай вино!
Виното само ме опива.
Сипвай водка, нека се напия!
Приятелко, не ме жали!

Сипвай, че много ми тежи!


Хайде, остави ме!
Нека се напия!
Да се напия и да забравя всичко!
Всички до един!


Подай цигарите.
Къде са?
Иска ми се да изчезна като дим.
Виждаш ли цигарата?
Изгарям като нея!


Не, приятелко!
Не е от любов!
Изгарям, падам като пепел,
от липса на любов!
От ежедневните проблеми!
От скука и от делник сив!
Един и същ-трънлив!


Подай ми водката!
Така, сипи ми!
Вече второ пия....
Хайде, разкажи ми...
Има ли при тебе някой нов?


Радвам се! Добър ли е?
Прекрасно!
Заслужаваш най-доброто!
Ясно?


А аз умирам бавно!
Сякаш си продадох свободата.
Продадох я заради една любов,
за една безформена мечта!


Да, знам!
Не съм отчаяна, спокойно!
Просто ми тежи!
Сипи ми още!


Хайде, чашата налей!
Вързана съм сякаш,
като звяр опитомен.
И това ще мине!


Сега обаче ми е трудно!
С големите мечти,
та чак вселената е малка
и в един застой.

 

Животът ми е спрял!

Разбираш ли?
Не разбирай, а сипи!
Ще ми мине.
Ще постигна всичките мечти!


Обичам те, приятелко!
А сега налей!
Ще се напия тази нощ
и ще забравя всичко,
което ми тежи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гогова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога и водката не стига,
    когато мъката ни е горчива.
    Интересен стих и хубав извод
    "И това ще мине!"

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...