23.12.2023 г., 7:25  

Сияен Метеор

799 0 1

Няма те.                                                              

Дъхът ми спря...

 

Прониза ме и
отлетя през мен в безкрайността на мрака.
Магията остана ми 
от твоя звезден прах в дирята на зодиака.

 

Моята ненужна истина ли те прогони?
Захаросани лъжи ли искаш само?
Искай всичко! 
И само трепета край теб ми остави!

 

По теб и шеметните висини ще изкатеря!
Но вече аз душата си не мога да намеря...
Тя отлетя със спомена във вечността
След теб и твоята сияйна красота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятно ми е, Петя_Ап. Благодаря Ви за отзива, стимулиращ е ...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...