Сияен Метеор

Poetry » Love

798 0 1

Няма те.

Дъхът ми спря...

Прониза ме и
отлетя през мен в безкрайността на мрака.
Магията остана ми
от твоя звезден прах в дирята на зодиака.

Моята ненужна истина ли те прогони?
Захаросани лъжи ли искаш само?
Искай всичко!
И само трепета край теб ми остави!

По теб и шеметните висини ще изкатеря!
Но вече аз душата си не мога да намеря...
Тя отлетя със спомена във вечността
След теб и твоята сияйна красота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ibaraban (Иван)

Приятно ми е, Петя_Ап. Благодаря Ви за отзива, стимулиращ е ...

2023-12-24T01:00:23+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0