LONTANA (Даша)
246 1356
20.02.2008 г., 22:46 ч.

Сизиф и Икар 

  Поезия » Философска
805 0 16
 

СИЗИФ И ИКАР

 

 

Не може да се вдигне

в полет оня дух,

що веднъж поне

не е надникнал

в очите гладни на човек.

В бездната от самота

и безнадеждност,

в очите тъжни

на немощен старец.

В майчини очи,

погребали дете.

В очите на сираче

с немия въпрос

"Защо я няма мама?".

Ако веднъж поне

не е стоял готов

пред черните води

на ужасяващата Лета,

стиснал две монети

във треперещи ръце -

за плАта на Лодкаря.

Ако не е пролял

сълза за птиченце

с пречупено крилце.

Ако веднъж поне

плесник със гняв

не е ударил на лъжата

във противното лице.

Не! Не може!

 

За да полети човек

с крилете на орел

от връх  висок,

трябва първо

да го изкачи.

По тези стъпала!

Върху тях оставил

горещи капки кръв.

И себе си забравил.

© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??