Сизиф и Икар
СИЗИФ И ИКАР
Не може да се вдигне
в полет оня дух,
що веднъж поне
не е надникнал
в очите гладни на човек.
В бездната от самота
и безнадеждност,
в очите тъжни
на немощен старец.
В майчини очи,
погребали дете.
В очите на сираче
с немия въпрос
"Защо я няма мама?".
Ако веднъж поне
не е стоял готов
пред черните води
на ужасяващата Лета,
стиснал две монети
във треперещи ръце -
за плАта на Лодкаря.
Ако не е пролял
сълза за птиченце
с пречупено крилце.
Ако веднъж поне
плесник със гняв
не е ударил на лъжата
във противното лице.
Не! Не може!
За да полети човек
с крилете на орел
от връх висок,
трябва първо
да го изкачи.
По тези стъпала!
Върху тях оставил
горещи капки кръв.
И себе си забравил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
