3.03.2011 г., 12:16

Скали в очите

1.2K 0 8

Макар че исках да съм бяла и добра
и да садя трапчинките си в битието -
се срутвам каменна, премазвам утринта
и се улавям, като в сламка, за кафето.

Не давам пет пари дали го има рая.
Отдавна вече корозирах до епичност -
насилвах се с години роли да играя
на положителна и много силна личност.

Подали пръсти през оскъдната ограда,
да ме усмихнат с нещо седмиците искат,
но пъдя ги с наум изречена тирада
и вредни хапчици осакатени мисли.

А как го исках - да съм бяла и добра...
Да ми трептят от палав смях чак обеците.
Не бях... Сега не зная как да обясня
наличието на скали в очите. 


21.02.2007
Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...