Макар че исках да съм бяла и добра
и да садя трапчинките си в битието -
се срутвам каменна, премазвам утринта
и се улавям, като в сламка, за кафето.
Не давам пет пари дали го има рая.
Отдавна вече корозирах до епичност -
насилвах се с години роли да играя
на положителна и много силна личност.
Подали пръсти през оскъдната ограда,
да ме усмихнат с нещо седмиците искат,
но пъдя ги с наум изречена тирада
и вредни хапчици осакатени мисли.
А как го исках - да съм бяла и добра...
Да ми трептят от палав смях чак обеците.
Не бях... Сега не зная как да обясня
наличието на скали в очите.
21.02.2007
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени