Макар че исках да съм бяла и добра
и да садя трапчинките си в битието -
се срутвам каменна, премазвам утринта
и се улавям, като в сламка, за кафето.
Не давам пет пари дали го има рая.
Отдавна вече корозирах до епичност -
насилвах се с години роли да играя
на положителна и много силна личност.
Подали пръсти през оскъдната ограда,
да ме усмихнат с нещо седмиците искат,
но пъдя ги с наум изречена тирада
и вредни хапчици осакатени мисли. ...