24.01.2008 г., 17:35

Скаути

1K 0 6
Ред. Дисциплина. Лишения.
Всичко това за добър живот.
Режим. Точност. Откровение.
Не! Това не е съдбата на роб.


Скаути. Изпълняват обещания.
Помагат. Решават сложни задачи.
Излизат с чест от много страдания
и в трудните мигове рядко плачат.

Ако всички бяхме като тях
и животът ни беше така подреден,
наполовина щеше да е всеки грях
и полезен за нас този сложен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако бяхме...това "ако", понякога толкова боли и рядко се забелязва, а всъщност там е разковничето и идеята в стиха ти. Звучи като мечта за по-добър живот. Но за съжаление...
  • Напомня ми за времето, когато бях пионерче. Извинявай, но ми се повръща. Искрено се надявам, че не вярваш в тая дивотия. Иначе, ми харесва идеята да познаваш природата и да знаеш как да оцеляваш в нея, как да помогнеш на партньора си.
  • Мноого точно
  • Яворе, уцели ме в десягката, душицо ! Никога не съм била скаут, но целият ми живот беше скаутски ... Приемам го като личен поздрав Стихът ти е хубав, хареса ми идеята ти за съпричастност !
  • Аз не искам да съм скаут!Ред,дисциплина,режим....,не това не е за мен!
    Но пък стихът ти е хубав и добре подреден!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...