Jan 24, 2008, 5:35 PM

Скаути

  Poetry » Civic
1K 0 6
Ред. Дисциплина. Лишения.
Всичко това за добър живот.
Режим. Точност. Откровение.
Не! Това не е съдбата на роб.


Скаути. Изпълняват обещания.
Помагат. Решават сложни задачи.
Излизат с чест от много страдания
и в трудните мигове рядко плачат.

Ако всички бяхме като тях
и животът ни беше така подреден,
наполовина щеше да е всеки грях
и полезен за нас този сложен ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако бяхме...това "ако", понякога толкова боли и рядко се забелязва, а всъщност там е разковничето и идеята в стиха ти. Звучи като мечта за по-добър живот. Но за съжаление...
  • Напомня ми за времето, когато бях пионерче. Извинявай, но ми се повръща. Искрено се надявам, че не вярваш в тая дивотия. Иначе, ми харесва идеята да познаваш природата и да знаеш как да оцеляваш в нея, как да помогнеш на партньора си.
  • Мноого точно
  • Яворе, уцели ме в десягката, душицо ! Никога не съм била скаут, но целият ми живот беше скаутски ... Приемам го като личен поздрав Стихът ти е хубав, хареса ми идеята ти за съпричастност !
  • Аз не искам да съм скаут!Ред,дисциплина,режим....,не това не е за мен!
    Но пък стихът ти е хубав и добре подреден!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...