Скитащи души
Гробищата пусти са
и черни.
Скитащи души
с изтръгнати сърца.
Блуждаят без сянка,
като слепци във тъмнина.
И търсят жива плът,
за да изпият нейната кръв.
Отново да погледнат
в същноста, но заблуда е това.
Не ще да видят друго,
освен една безпомощна,
невинна сянка.
Която пада в черна дълбина
на своята душа.
Гробищата пусти са
и черни.
Скитащи души
без сенки!
© Екатерина Глухова Всички права запазени