Jun 29, 2011, 9:47 AM

Скитащи души

  Poetry » Other
781 0 0

Скитащи души

Гробищата пусти са
и черни.
Скитащи души
с изтръгнати сърца.
Блуждаят без сянка,
като слепци във тъмнина.

И търсят жива плът, 
за да изпият нейната кръв.
Отново да погледнат
в същноста, но заблуда е това.
Не ще да видят друго,
освен една безпомощна,
невинна сянка.
Която пада в черна дълбина
на своята душа.

Гробищата пусти са
и черни.
Скитащи души
без сенки!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...