Скитник
Вече четири денонощия не съм в моя град.
Търся си късмета в непознат за мене свят.
Падам, ставам. В нощите се скитам.
Толкова съм горд, че за помощ и не питам.
Много е студено, но не търся топлина.
Чувствам се добре и тази нощна тишина.
Съдбата ли бе лоша или аз я изиграх,
каквото ще да става, мен не ме е страх.
Дори и да сторя най-големия си грях.
Защо не съм спокоен, хората се чудят.
За какво да мислят друго, след като се трудят.
Ден и нощ се блъскат, капнали си лягат.
За самотния човек хич не се напрягат.
Пияни скитници по пътя ме спират,
чели сме, нали, че птиците сами умират.
Да обръщам ли внимание на техните закачки?
Нали и те са като мен на нощта играчки.
Не умеят да плачат и живеят в здрача,
те обичат да слушат как злите гарги грачат.
Уморен съм вече, много ми личи.
Много съм далече от моите мечти.
Не искам да игря с късмета си комар,
защото знам - животът ми превръща се в кошмар.
Затова пък съм човек, а не самотна птица,
прекрасно е да знаеш, че някой те обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени
