Вече четири денонощия не съм в моя град.
Търся си късмета в непознат за мене свят.
Падам, ставам. В нощите се скитам.
Толкова съм горд, че за помощ и не питам.
Много е студено, но не търся топлина.
Чувствам се добре и тази нощна тишина.
Съдбата ли бе лоша или аз я изиграх,
каквото ще да става, мен не ме е страх.
Дори и да сторя най-големия си грях.
Защо не съм спокоен, хората се чудят.
За какво да мислят друго, след като се трудят.
Ден и нощ се блъскат, капнали си лягат. ...