Скитник
Утрото дойде съвсем неочаквано.
Телата ни, сплетени бяха в едно.
През прозореца- лъч светлина, мигновено.
Изкрещя: Това не е твойто легло.
Трябва да тръгваш. Стани и тръгни!
Няма време дори за кафе.
Ти беше случайност. Замълчи!
Не протягай отново към нея ръце.
Знаеш, че си вечния пътник.
Преспиваш често в чужди легла.
Обречен да бъдеш с тъжния спътник,
уморената, стара и зла самота.
Тръгвай, на гръб с малката раница.
Пътят те чака, скитнико сам.
Затвориха вече и тази страница.
Ще помниш ли? Ти бил ли си там?
Ти беше пътник с прекачване.
С кратък престой на кокетната гара.
С поредното твое, измамно очакване.
А сподели само една изневяра.
Само след час тя ще се върне.
При него! В техния дом.
Той, с нежност очаквана, ще я прегърне.
А ти се опита да влезеш със взлом.
Утре, може би, тя ще ти пише.
С теб ми беше толкова хубаво.
Но няма да има следваща среща.
Ще измисли и оправдание глупаво.
Ти не унивай. Качи се на влака.
В живота има точка повратна.
След няколко гари слез на перона.
Влакове има и в посока обратна.
© Ник Желев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Точно, Ирен!
-
Ти си го написал - Животът е такъв, какъвто си го направим!
Любовта ни е такава, каквато смятаме, че заслужаваме!
Връзките... те също наш избор...
Харесах. -
Благодаря ви Ели, Ник!
Но аз харесвам живота. И не го намирам за скапан.
Какъвто съм си го направил, такъв си го живея. -
Песен за една нощ на изневярата.Хубаво на мига, но после пак остава самотата, празнотата от скапания живот.Затова и стихото навява тъжни
настроения.Харесах и оценявам,Ник.Ползотворна и поетична нова седмица!! -
Това е един поглед към изневярата за една нощ.
Просто - позиция на автора, която споделям, макар че имам стихове в защита на Мига. Зависи каква следа ще остави в живота ти този миг любов... -
Васи, Лъки...
Всеки си носи кръста.
Благодаря ви, че посетихте и прочетохте! -
Мъж на перона.
Влакове тръгват
на всички страни.
Цигара дими
пред смълчания поглед
и страшно,
страшно горчи.
Поздрав за хубавия стих и мъжко откровение на лирическия! -
Oт прикачване на прикачване ще изпусне и последния влак. Струва ли си една нощ и сбогом? Хареса ми!
-
Благодаря, Лейди! За младостта.
-
Дани, нали не ме окачваш на въжето?
-
Хей, Еви!
Така и не я изучих тази орнитология... -
Кукувицата снася яйцето си в чуждото гнездо, докато стопаните ги няма...!!!
-
така е с добрите хора... Състрадателни са.
-
Така е, Ник, съгласна съм, но съм си такава!
Не обичам хората да страдат, пък било то и един измислен герой! -
Не тъжи за него, Руми.
Всеки сам прави своя избор.
Благодаря ти! Хубав ден! -
Оригинална идея, Ник, която е реализирана много успешно!
Хареса ми, дори си представих скитника и малко ме натъжи неговата съдба!
Поздрав! -
Хубав и за теб, Рени!
-
Не го приемай лично, Ник - съжалявам - просто глупав коментар към лирическия. Авторът не винаги е непременно преживял. Наведе ме на тази тема и ще поставя и аз нещо подобно.
А за влаковете-не знам, може би пътниците не изискват толкова много, нали все пак ще ги заведат до гарата. Още веднъж извини ме. Имай хубав ден, Ник! -
Не съм измамен, Рени.
Просто идея и опит да я споделя в стихотворна форма...
Права си. Влакове много. Защо не ги поддържат? Защо не ги почистват? -
Коя те измами отново, Ник? Не бъди тъжен - има толкова влакове, е нямаме влакът "стрела", но лека полека...Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Определено редакторът ми ще го коригира веднага.
Хубава вечер ти желая!