Скитник
Утрото дойде съвсем неочаквано.
Телата ни, сплетени бяха в едно.
През прозореца- лъч светлина, мигновено.
Изкрещя: Това не е твойто легло.
Трябва да тръгваш. Стани и тръгни!
Няма време дори за кафе.
Ти беше случайност. Замълчи!
Не протягай отново към нея ръце.
Знаеш, че си вечния пътник.
Преспиваш често в чужди легла.
Обречен да бъдеш с тъжния спътник,
уморената, стара и зла самота.
Тръгвай, на гръб с малката раница.
Пътят те чака, скитнико сам.
Затвориха вече и тази страница.
Ще помниш ли? Ти бил ли си там?
Ти беше пътник с прекачване.
С кратък престой на кокетната гара.
С поредното твое, измамно очакване.
А сподели само една изневяра.
Само след час тя ще се върне.
При него! В техния дом.
Той, с нежност очаквана, ще я прегърне.
А ти се опита да влезеш със взлом.
Утре, може би, тя ще ти пише.
С теб ми беше толкова хубаво.
Но няма да има следваща среща.
Ще измисли и оправдание глупаво.
Ти не унивай. Качи се на влака.
В живота има точка повратна.
След няколко гари слез на перона.
Влакове има и в посока обратна.
© Ник Желев All rights reserved.
