8.08.2019 г., 7:03 ч.
Скреж
Вината се превръща в черна кръв.
Часовниците в неми инквизитори.
И помежду ни вече няма път.
Сред лудостите само сме си близки.
Отронвам от измръзналата длан
онази бяла роза на надеждата.
В градината на моята душа
параклисите се рушат под времето.
Луната се забива с остър сърп
в най-тайното прозорче на сърцето.
И всичко става тихо като в съд,
присъдата е да не знам къде си.
Разпада се сънят ми - бял кристал,
мечтата ми е мъртва пеперуда.
Дори и в най-жестокия кошмар
не се е случвало да те изгубя.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тръгнах след коментарите на Кети и тя ме доведе до тази поетична прелест!
Аплодирам те! -
Чудесен!
-
Необятна, безбрежна омая! Всяка дума е като перличка от огърлица! Прекрасна лирика, зашеметява!
-
Великолепие!! Браво!!
-
Потръпнах, радвам се, че има я "онази бяла роза на надеждата". Въздействащо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Дали можем да контролираме кошмарите в живота си