Скреж
Вината се превръща в черна кръв.
Часовниците в неми инквизитори.
И помежду ни вече няма път.
Сред лудостите само сме си близки.
Отронвам от измръзналата длан
онази бяла роза на надеждата.
В градината на моята душа
параклисите се рушат под времето.
Луната се забива с остър сърп
в най-тайното прозорче на сърцето.
И всичко става тихо като в съд,
присъдата е да не знам къде си.
Разпада се сънят ми - бял кристал,
мечтата ми е мъртва пеперуда.
Дори и в най-жестокия кошмар
не се е случвало да те изгубя.
)Страхотно пишеш, момиче!
