9.07.2007 г., 9:45

Скритото

631 0 1
Клоуни, всички са клоуни,
маскирани с пъстра отрова.
Навяват измъчени спомени,
навяват омраза и злоба.

Тъжни са, тъжни са те,
но от цирка оттърване няма.
Мирише на мъка - къде си, море?
И ти си мръсно - цялото в пяна.

Сълзи, сълзи. Навсякъде сълзи -
със дъжда се сливат и измиват.
Рекичка от кръв зад всеки пълзи,
обиждат, забравят и после заспиват.

Виждам очи, но не и погледи,
няма ги страстите на непостигната цел.
Различно гримирани клоуни -
всеки към пропаст поел.

Най-ужастният филм
се случва пред очите ми:
клоуни, клоуни...
хитро промъкват се в дните ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "клоуни, клоуни...
    хитро промъкват се в дните ми."
    хубавко продължавай

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...