9.07.2007 г., 9:45

Скритото

633 0 1
Клоуни, всички са клоуни,
маскирани с пъстра отрова.
Навяват измъчени спомени,
навяват омраза и злоба.

Тъжни са, тъжни са те,
но от цирка оттърване няма.
Мирише на мъка - къде си, море?
И ти си мръсно - цялото в пяна.

Сълзи, сълзи. Навсякъде сълзи -
със дъжда се сливат и измиват.
Рекичка от кръв зад всеки пълзи,
обиждат, забравят и после заспиват.

Виждам очи, но не и погледи,
няма ги страстите на непостигната цел.
Различно гримирани клоуни -
всеки към пропаст поел.

Най-ужастният филм
се случва пред очите ми:
клоуни, клоуни...
хитро промъкват се в дните ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "клоуни, клоуни...
    хитро промъкват се в дните ми."
    хубавко продължавай

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...