Покорява ме бавно,
понякога на смърт е равно.
Слагам слушалките в малките уши -
музиката започва силно да звучи.
Гледам в нета фейса стар,
всеки ден започва да е катo кошмар.
Скуката покорява дните ми със скорост бясна,
и от мъка идва ми понякога да крясна...
Има часове, дни, нощи, седмици подред -
чувствам, че нищо вече не е наред.
После идва светлината бяла -
дали спасението съм си видяла...
Приближи се бавно на към мен
(беше в някакъв костюм зелен)...
даде ми ръка да стана,
просто трябваше за нея да се хвана...
И така този странен мъж
ми помогна в плен на скуката голяма,
всичко стана изведнъж...
от обгърналата ме скука аз да стана!
© Василена Димитрова Всички права запазени