Скуката
Покорява ме бавно,
понякога на смърт е равно.
Слагам слушалките в малките уши -
музиката започва силно да звучи.
Гледам в нета фейса стар,
всеки ден започва да е катo кошмар.
Скуката покорява дните ми със скорост бясна,
и от мъка идва ми понякога да крясна...
Има часове, дни, нощи, седмици подред -
чувствам, че нищо вече не е наред.
После идва светлината бяла -
дали спасението съм си видяла...
Приближи се бавно на към мен
(беше в някакъв костюм зелен)...
даде ми ръка да стана,
просто трябваше за нея да се хвана...
И така този странен мъж
ми помогна в плен на скуката голяма,
всичко стана изведнъж...
от обгърналата ме скука аз да стана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Димитрова Всички права запазени