Скъпи спомени
... Една черница престаряла,
прозорец със перденце бяло,
една пътека сред цветята -
до болка скъпа и позната.
Чешма, запяла с глас кристален
под залеза - пожар разпален,
щъркелите бели, закръжили,
тук стария си дом открили...
Ах, всяка нощ сънят ме връща
отново в бащината къща
и спомен, скъп като наследство,
ме води в сладкото ми детство.
Сънувам младостта си – лято,
на слънчеви мечти богато.
И скъпи гласове дочувам,
и все към тях насън пътувам:
Сестра ми е отново жива,
засмяна, млада и красива.
Трепти у мене чувство сладко -
пак с обич ме прегръща татко.
А майка ми с любов безбрежна
ме гали със усмивка нежна.
Запява старата черница
с гласа на пъстра пойна птица,
а аз на люлка се люлея
и радостно със нея пея...
Не тръгвай, нощ! О, сън, поспри се!
Ах, спомен скъп, при мен върни се!
Душата ми така копнее
отново да те изживее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
