Скъпи спомени
... Една черница престаряла,
прозорец със перденце бяло,
една пътека сред цветята -
до болка скъпа и позната.
Чешма, запяла с глас кристален
под залеза - пожар разпален,
щъркелите бели, закръжили,
тук стария си дом открили...
Ах, всяка нощ сънят ме връща
отново в бащината къща
и спомен, скъп като наследство,
ме води в сладкото ми детство.
Сънувам младостта си – лято,
на слънчеви мечти богато.
И скъпи гласове дочувам,
и все към тях насън пътувам:
Сестра ми е отново жива,
засмяна, млада и красива.
Трепти у мене чувство сладко -
пак с обич ме прегръща татко.
А майка ми с любов безбрежна
ме гали със усмивка нежна.
Запява старата черница
с гласа на пъстра пойна птица,
а аз на люлка се люлея
и радостно със нея пея...
Не тръгвай, нощ! О, сън, поспри се!
Ах, спомен скъп, при мен върни се!
Душата ми така копнее
отново да те изживее!
© Генка Богданова All rights reserved.
