Как животът като мед е за Меца с нов късмет - 2
Чуваш ли? Жужи пчела.
Сякаш вика тя: Ела!
Не на теб, а на Мецана.
Стана тя каквато стана...
Спирам. Трябва тука ред!
Приказка отзад напред
никога не се разказва,
кой каквото ще да казва.
Затова - по правилата.
Под едно дърво в гората
спряха Меца и Мецан.
Там, сред клоните огрян,
от крадци и зли душмани
рой пчелички са събрани,
кошер свой са изградили
с честен труд и много сили.
На цветчетата се спират
и с хоботчета събират
неуморно те прашец
от акации, синчец,
от липи и други билки.
Тези малки лекокрилки
са безкрайно работливи
и с труда си са щастливи .
Но разбраха - някой тука
се е покачил на бука
наготово да яде.
Заповед да се сведе
от царицата до всички
войни - жилещи пчелички.
Мечо нищо не разбра.
До меда им се добра
и със лапа вътре бръкна.
Цял рояк пчели изхвръкна
и се спусна да го жили.
Оле, Мечо! Не сгреши ли?
Който краден мед събира
от ужилване умира,
не от две или от пет -
жилят сто пчели наред.
Трябва бързо да решаваш
как сега ще се спасяваш.
Той се спусна до земята
и побягна към реката,
но пчелите - цял рояк
следваха беглеца пак,
жилеха го без да спират.
- Майко, тук ще се умира! -
с ужас Мечо изрева,
стиснал своята глава.
А след него запъхтяна
тича нашата Мецана
и без страх се хвърля в бой
срещу лютия им рой.
Мечо тръгва да спасява -
болката си заслужава!
Той, приклекнал до реката,
вече мокри сам с водата
пламналата си глава,
с лапа удря след това
тази напаст да изпъди.
- Дръж се, Мечо, ще те бъде -
бодро викна му Мецана. -
Идвам всички аз да хвана!
Както рече, тъй и стори
и с пчелите се пребори,
но пострада тя, горката,
хвърлила се във борбата
и решена да спасява
Мечо, който заслужава.
. . .
Тръгнаха си уморени,
в битката с пчели сразени,
но доказали, че дружно
ще направят всичко нужно
да прогонят те бедата,
пратена им от съдбата.
Даже делвата забрави,
в храсталака я остави
като стигнаха Мецан.
Но сега, с кожух съдран
от клонак, с последни сили
бърза. - Леко стъпвай, мили -
Меца го успокоява
и до него продължава.
- Може мед да не ядем,
но едно да разберем:
който ближния обича,
в трудности му се притича
пръв и с него той разделя
болка, хапка и постеля.
. . .
Приказката дълга стана.
Спираме до тук с Мецана.
Утре тя ще ни разкаже
как за лек със мед се маже.
Следва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
