Сладки безумия
Сладки безумия
С лекия пролетен вятър пристигна,
нежен, но властен ти с поглед срази ме.
В мен се пропука, подобно на стигма*
тайна едничка без възраст и име...
С острия лък на Амур покосена
слагам глава на едно силно рамо.
В кротките приливи текли по Сена**
носят се сладки безумия само...
______________________________________________
* - раните, нанесени на Исус при разпъването на кръста.
** - река в Северна Франция.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
