Сладко...
Прегърни самотата...
С топлина заличи я,
стигни до душата
и сълзите изтрий.
Воала тъга
свали от сърцето,
с топли ръце
размрази ù лицето.
Прегърни... далеч
от дните тревожни -
с целувки разпалвай
тъмните нощи.
В тялото влей
от твоята сила,
от теб да се леят
страст и магия...
Прегърни... Жената.
Копнееща, жива.
И добрата, и лошата -
сладко-горчива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
Една истинска магия си Доче!
