Сладко е
Днес ми е едно такова, криво,
и светът потънал е във сиво.
Непосилно е за слънцето вежливо,
да събуди в мене щастие пенливо.
В този ден аз си позволявам,
само мъничко да си поплавам,
в мрачни, тъжни спомени удавям,
мислите за мен, и теб, потапям.
Лепкавото минало подхваща,
като морска буря безпощадна,
мене вдига горе и поклаща,
а после отвисоко ме запраща.
Смазан, счупен, там на плажа пуст,
виждам силует познат, но черен,
режещия шепот аз го зная наизуст,
'не те обичам вече', и съм беден.
Куха е душата, тъмен е светът,
умът е празен, както и сърцето,
и не ще поема пак по този пусти път,
след тебе черно, мъртво е небето.
Сладко, сладко е да страдаш,
иначе си повей, миг и си забравен.
За да усещаш че си жив, ще падаш,
за да може някога да си изправен.
Пак. Пак ще бъда цял, ала белязан.
С гнойна рана, стара и прикрита,
чакаща отново аз да съм наказан,
болен, раздробен, с душа разбита.
Сладко, сладко е да страдаш,
мъката е наркотик коварен,
отпиваш за последно и оставяш,
иначе погубен си, безславен.
Прощавай, мъко, но се спирам!
Ходи си вече, изтрезнявам!
Взирам се и, о, чудо, аз я виждам,
искрата на душата, пак разпалвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Колев Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
