26.04.2017 г., 22:32

Сластни пожари

546 1 9

Загубих се в твоите очи.

Окъпва ме твоята любов.

Топли ме силно сърцето ти,

изпивам нежността на дланите топли.

Докосваме огъня на страстната обич 

и като факел гори снагата.

С пепел от рози е обсипан нашият път 

и стъпките оставят следи от любовта.

Слънцето в трепети следи реалността.

Полъхът люлее клоните на радостта.

Природата разцъфна и усети чувствата.

И, о, Богове! Гърчи се душата!

Натоварена с нежност, с обич и живот.

Коя посока ни зове?

Кой час ни събра?

Величави дни, богати с емоции и с любов.

Ще обичам, докато мога да чувствам!

Докато сърцето напълно изгори!

Пожари сластни, не горете душата!

Трепети, щадете сърцето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...