След 25 години
2.9K
0
53
На моя ученик Берай
Отново в детството се връщаш –
зоват те свидните места.
Различен и един и същ си
със спомена и нов, и стар.
И с болка повече от жива,
изтлял от слънчеви мечти,
небето родно и красиво
жадуваш да прегърнеш ти.
Далечни – знайни и незнайни –
поел си пътища безчет.
Най-истински и тъй безкраен
е Пътят към самия теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
