feia (Вилдан Сефер) feia (Вилдан Сефер)
5 529
Jul 8, 2012, 6:36 PM

След 25 години

  Poetry » Other
2.9K 0 53

 

                          На моя ученик Берай

 

Отново в детството се връщаш –

зоват те свидните места.

Различен и един и същ си

със спомена и нов, и стар.

 

И с болка повече от жива,

изтлял от слънчеви мечти,

небето родно и красиво

жадуваш да прегърнеш ти.

 

Далечни – знайни и незнайни –

поел си пътища безчет.

Най-истински и тъй безкраен

е Пътят към самия теб.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0