Jul 8, 2012, 6:36 PM

След 25 години

  Poetry » Other
2.9K 0 53

 

                          На моя ученик Берай

 

Отново в детството се връщаш –

зоват те свидните места.

Различен и един и същ си

със спомена и нов, и стар.

 

И с болка повече от жива,

изтлял от слънчеви мечти,

небето родно и красиво

жадуваш да прегърнеш ти.

 

Далечни – знайни и незнайни –

поел си пътища безчет.

Най-истински и тъй безкраен

е Пътят към самия теб.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...