След болката не идва прошка
В онзи миг така погрешен,
мигът, във който те целунах,
и с любовта си станах смешен,
в крака ти щом сърцето си изпуснах.
А ти подритна го, и мен подритна,
сякаш бях боклук на пода,
да забравя мога да опитам,
но да ти простя - това не мога.
То прошката се дава от сърцето,
а моето е вече прегоряло,
моето отдавна е иззето,
от болката, нечувано вилняла.
И ти сега пред мен заставаш,
и нагло пак ме гледаш във очите,
говориш ми, че съжаляваш,
а как ми е - дори не питаш.
И аз сега какво да сторя,
следва ли да те приема,
очите си за миналото да затворя,
от отровата ти да поема?
Вярвай, вече нямам сили,
уморих се от несбъднати любови,
от празни погледи, разбирания криви,
за тишина единствено се моля.
Ти знай - след болката не идва прошка,
не се забравя толкоз лесно,
така че по-добре не искай,
че отговора веч ти е известен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
