dodic (Деян Димитров)
266 1705
Apr 2, 2007, 4:13 PM

След болката не идва прошка 

  Poetry
751 0 7

 

В онзи миг така погрешен,

мигът, във който те целунах,

и с любовта си станах смешен,

в крака ти щом сърцето си изпуснах.

 

А ти подритна го, и мен подритна,

сякаш бях боклук на пода,

да забравя мога да опитам,

но да ти простя - това не мога.

 

То прошката се дава от сърцето,

а моето е вече прегоряло,

моето отдавна е иззето,

от болката, нечувано вилняла.

 

И ти сега пред мен заставаш,

и нагло пак ме гледаш във очите,

говориш ми, че съжаляваш,

а как ми е - дори не питаш.

 

И аз сега какво да сторя,

следва ли да те приема,

очите си за миналото да затворя,

от отровата ти да поема?

 

Вярвай, вече нямам сили,

уморих се от несбъднати любови,

от празни погледи, разбирания криви,

за тишина единствено се моля.

 

Ти знай - след болката не идва прошка,

не се забравя толкоз лесно,

така че по-добре не искай,

че отговора веч ти е известен.

 

 

 

 

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • боли когато обичаш.хубав стих.поздрави
  • Прошката е милосърдие и свобода
    на душата,да простиш, когато най-много
    те боли си е най-християнско и красиво.
    С обич за теб и прошката.
  • Благодаря ви.
  • Да простиш,не значи да забравиш!
    Да прощават могат само силните!
    Прощаваш и остава красивия спомен!
    Стихът ти е прекрасен!
  • Прости и, Деяне и нека си върви по своя път.
    А ти продължавай напред!!!
    Поздрави!!!
  • "Когато един мъж е обичал една жена, той е готов да стори всичко за нея. Освен да я обикне отново." - Оскар Уайлд
    * * *
    Болезнено звучи стиха ти, Деяне! Успял си да предадеш емоцията на тъга, но и решителност!
    Поздрав!
  • Хареса ми!
Random works
: ??:??