След бурята

                                                    От небето черна стихия

                                                    връхлетя като хала земята.

                                                    Със светкавици - огън гория,

                                                    с гръмове онеми планината.

                                                   Сърдита отстъпи с далечен тътен

                                                   на безмълвна, няма тишина.

                                                   Изчезна сумрака от пороя мътен,

                                                   обля земята ярка светлина.

                                                   Божествен венец над върховете се сви

                                                   със сияние красиво - дъгата.

                                                   Палитра неземна, от цветни искри,

                                                   разсякла на две синевата.

                                                   Птиците плахо, една по една,

                                                   огласиха с песен гората.

                                                   Живота, с трелите на песента,

                                                   потече в руслото на планината.