Anita765 (Ани Монева)
297 11768
2.07.2018 г., 17:59 ч.

След години 

  Поезия
381 5 10

Под жълти светлини на улични фенери

един до друг вървим сега за малко.

Нощта опънала е сетива и нерви,

да бъдем тихи и не я подпалим.

 

Да минем бавно по отсрещната алея,

където клоните са сплели арка,

а спомените ни светулчено се реят,

смутили с блясък тъмнината в парка.

 

Върху надрасканата пейка нека седнем,

да търсим имената под боята.

Ти помниш ли, когато писахме последно,

бе както тази вечер – топло лято.

 

Като тогава се усмихваш – по момчешки,

аз още по момичешки тъгувам.

Забравили сме вече всичките си грешки,

не теглим колко на кого е струвало.

 

Мигът е кратък, както и да го премерим.

При първите лъчи ще тръгнем гърбом.

Под угасените от този ден фенери,

към твоя, аз към моя дом ще свърнем.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Рядко носталгията по отминалото време има такива красиви слова и стихове,с които да е изразена.
  • Много ми хареса, Ани!...Обичам такива стихове!...
  • Не си живял,ако нямаш спомени...Скоро бях в моя роден град Лом.Минавайки покрай гимназията,която е близо до Дунава, също ме връхлетяха милион спомени,свързани и с двете места...Напрежение,романтика,първа любов,злободневни случки....Ето това провокира твоя стих,Ани!
  • "а спомените ни светулчено се реят,
    смутили с блясък тъмнината в парка."
    Винаги е удоволствие да те чета! Има и такива спомени...много топлещи и значими...
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • ❤
  • Много ми харесва!
  • Много хубаво...
  • Чудесен стих, Ани!!
Предложения
: ??:??