След години
Под жълти светлини на улични фенери
един до друг вървим сега за малко.
Нощта опънала е сетива и нерви,
да бъдем тихи и не я подпалим.
Да минем бавно по отсрещната алея,
където клоните са сплели арка,
а спомените ни светулчено се реят,
смутили с блясък тъмнината в парка.
Върху надрасканата пейка нека седнем,
да търсим имената под боята.
Ти помниш ли, когато писахме последно,
бе както тази вечер – топло лято.
Като тогава се усмихваш – по момчешки,
аз още по момичешки тъгувам.
Забравили сме вече всичките си грешки,
не теглим колко на кого е струвало.
Мигът е кратък, както и да го премерим.
При първите лъчи ще тръгнем гърбом.
Под угасените от този ден фенери,
към твоя, аз към моя дом ще свърнем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
