След години
Под жълти светлини на улични фенери
един до друг вървим сега за малко.
Нощта опънала е сетива и нерви,
да бъдем тихи и не я подпалим.
Да минем бавно по отсрещната алея,
където клоните са сплели арка,
а спомените ни светулчено се реят,
смутили с блясък тъмнината в парка.
Върху надрасканата пейка нека седнем,
да търсим имената под боята.
Ти помниш ли, когато писахме последно,
бе както тази вечер – топло лято.
Като тогава се усмихваш – по момчешки,
аз още по момичешки тъгувам.
Забравили сме вече всичките си грешки,
не теглим колко на кого е струвало.
Мигът е кратък, както и да го премерим.
При първите лъчи ще тръгнем гърбом.
Под угасените от този ден фенери,
към твоя, аз към моя дом ще свърнем.
© Ани Монева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво! Рядко носталгията по отминалото време има такива красиви слова и стихове,с които да е изразена.
-
-
Много ми хареса, Ани!...Обичам такива стихове!...
-
Не си живял,ако нямаш спомени...Скоро бях в моя роден град Лом.Минавайки покрай гимназията,която е близо до Дунава, също ме връхлетяха милион спомени,свързани и с двете места...Напрежение,романтика,първа любов,злободневни случки....Ето това провокира твоя стих,Ани!
-
"а спомените ни светулчено се реят,
смутили с блясък тъмнината в парка."
Винаги е удоволствие да те чета! Има и такива спомени...много топлещи и значими... -
Благодаря на всички, спрели се при мен!
-
❤
-
Много ми харесва!
-
Много хубаво...
-
Чудесен стих, Ани!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
