След лятото
Когато си отива есента,
най-тъжно ми е, че ще тръгнеш с нея.
В калта от чувства – тъжна и сама,
аз идвам грешките си да намеря.
Страхувам се от безразличен студ,
в поредици от зими трупан,
че ще ме гледаш като някой чужд,
че даже споменът за нас е счупен.
Ще дойда. Нищо, че след нас
потъна в кал и киша кръстопътят.
Ще построя от думите си мост,
любов и прошка там да стъпят.
26.07.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Йорданова Всички права запазени
