Когато си отива есента,
най-тъжно ми е, че ще тръгнеш с нея.
В калта от чувства – тъжна и сама,
аз идвам грешките си да намеря.
Страхувам се от безразличен студ,
в поредици от зими трупан,
че ще ме гледаш като някой чужд,
че даже споменът за нас е счупен.
Ще дойда. Нищо, че след нас
потъна в кал и киша кръстопътят.
Ще построя от думите си мост,
любов и прошка там да стъпят.
26.07.2019 г.
© Марина Йорданова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
