11.09.2009 г., 10:27

След мен

1.3K 0 10

не се прави че нищо не се случи

не отричай не потъвай в мълчание

не ти отива да забравиш наученото

аз бях най-страшното ти изпитание

 

след мене ще ти бъде празно –

като виновник изпуснал срока

ще се събуждаш и ще ме мразиш

а аз ще се врязвам все по-дълбоко

 

с мене не можеш без мен си обсебен

бях ти предписана „за разболяване”

и то не може да бъде временно

не си ме искал „бях ти дадена...

 

... от горе” – прямо неизличима

ще се научиш че не зараствам

няма спасение просто ще има –

бавно догаряне бавно угасване…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мойра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "с мене не можеш без мен си обсебен
    бях ти предписана...за разболяване"
    Така, ако пишеш...може и това да стане!

    Поздравления за стиха, Мойра!
  • И защо не съм те чел досега???
  • Много силно!!!
  • Колкото за пунктоацията...ами липсата на пунктоация е самата пунктоация-строежа на мисълта се губи,ако се спъва с видима такава!Жалко,че има цензура за някои,но явно вече не е съвсем така!Хубаво е да сме отворени за "промените",щото има и едни други стилове,дето са ми като камъни в очите.и въпреки всичко не бива да има правила,тук е хубаво да има само усещане...Ето го!
  • ,,бях ти предписана „за разболяване”''

    Радвам се когато се завръщаш, Мойра!
    Искам да те чета по често.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...